„Manufactured for“ и „Made in EU“: кой отговаря за хранителната добавка и как да проверите фирмата в Търговския регистър

Кой е „стопанският субект“ на етикета

Регламент (ЕС) № 1169/2011 изисква на всяка храна – включително хранителните добавки – да бъде посочено името или фирмата и адресът на стопанския субект, отговорен за информацията за храната (чл. 9, пар. 1, б. „з“). Според чл. 8 това е субектът, под чието име или фирма се предлага храната на пазара, а ако той не е установен в ЕС – вносителят. Регламент (ЕО) № 178/2002 (чл. 17) добавя общото правило: стопанските субекти отговарят на всеки етап за спазването на изискванията към храните. С други думи, отговаря този, чието име стои на етикета – не непременно заводът.

Какво казват „Manufactured for“ и „Made in EU“

• „Manufactured for“ (произведено за) означава, че продуктът е произведен по поръчка на посочената фирма – тя е собственик на марката и отговорен субект, а производителят е подизпълнител (т.нар. private label или производство по договор). Заводът може изобщо да не е посочен.
• „Made in EU“ не е задължителна информация за хранителните добавки; регламентът изисква посочване на държавата на произход само когато липсата ѝ би заблудила потребителя (чл. 26). „Made in EU“ казва единствено, че производството е в държава членка, без да казва коя.
• „Batch No.“ и „Best before“ са задължителни: партидата позволява проследяване, а срокът на минимална трайност определя до кога продуктът запазва качествата си.

Пример: Normcontrol и Balcantrade EU ЕООД

На страничната стена на кутията Normcontrol пише „Manufactured for: Balcantrade EU Ltd., 1 Pop Bogomil str., office 18, Sofia, Bulgaria“ и „Made in EU“. Отговорният субект следователно е българско дружество. В Търговския регистър към Агенцията по вписванията то фигурира като „Балкантрейд ЕУ“ ЕООД с ЕИК 206018993, вписано на 13 февруари 2020 г., със седалище в София. Според собствения си сайт фирмата предлага производство на хранителни добавки и козметика по поръчка и декларира собствен производствен обект; в регистъра предметът на дейност е формулиран общо. Същата фирма фигурира като отговорен субект и в регистри на други държави членки – например в латвийския регистър на хранителните добавки (продукт ABslim) и в унгарско уведомление от 2024 г. (продукт Optimove). Това показва, че зад надписа стои реална, действаща фирма – което е добра изходна точка, но не е оценка на качеството на конкретния продукт.

Как да проверите фирма по ЕИК за пет минути

1. Отворете Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (portal.registryagency.bg) и въведете ЕИК-а или името от етикета. Безплатно виждате правната форма, датата на вписване, седалището, управителя и статуса (действащо/заличено).
2. Проверете дали адресът на етикета съвпада с адреса на управление или с обявен обект – разминаване не е нарушение, но е повод да попитате.
3. Потърсете фирмата в регистъра на БАБХ за уведомени хранителни добавки: по Наредба № 47/2004 добавките се уведомяват преди пускане на пазара, а агенцията поддържа публичен списък.
4. Ако купувате от дистрибутор, а не от фирмата на етикета, поискайте в разговора неговите данни – по Закона за защита на потребителите те трябва да ви бъдат съобщени преди сключване на договора.
5. За продукти без адрес в ЕС или само с адрес извън ЕС бъдете предпазливи: тогава отговорен е вносителят, а ако той липсва – продуктът не отговаря на чл. 8.

Какво етикетът не ви казва

Дори при коректно посочен субект етикетът не разкрива къде и от кого е произведена партидата, дали суровините са стандартизирани (напр. „6 % синефрин“ е декларация на производителя, а не резултат от независим анализ) и дали има сертификат за анализ за партидата. Сериозните производители по договор издават такъв сертификат за всяка партида; потребителят може да го поиска от отговорния субект по имейла на етикета. За здравните претенции пък важи само регистърът на ЕС – независимо кой е производителят.

Хранителната добавка не замества разнообразното хранене. Тази статия не замества правна или медицинска консултация.

Източници

1. Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите – чл. 8, 9 и 26 (EUR-Lex)
2. Регламент (ЕО) № 178/2002 за установяване на общите принципи на законодателството в областта на храните – чл. 17 (EUR-Lex)
3. Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ – Агенция по вписванията
4. Българска агенция по безопасност на храните – хранителни добавки
5. Наредба № 47 от 2004 г. за изискванията към хранителните добавки (lex.bg)
6. Закон за защита на потребителите (lex.bg)
7. Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции (EUR-Lex)
8. Регламент (ЕС) № 432/2012 – списък на разрешените здравни претенции (EUR-Lex)
9. Balcantrade EU – сайт на фирмата (производство по поръчка)